Skip to main content
UncategorizedНовини

БХК в Годишния си доклад: Човешките права в България през 2009 г. – тежки дефицити и положителни съдебни прецеденти

От 23.03.2010септември 11th, 2020No Comments

Сериозни нарушения на човешките права през 2009 г. отбелязва Българският хелзинкски комитет, в годишния си доклад за състоянието на правата на човека в страната.

Докладът беше представен днес на специална пресконференция в София.

БХК отбелязва, че през изминалата година положението с правата на човека в България претърпява разнопосочно развитие – положителни промени в определени сфери (някои законодателни промени; развиване на юриспруденцията на националните органи за защита от дискриминация) и тежки дефицити в други.

Според документа най-засегнати от нарушенията са били уязвимите социални групи, сред които хората с психични разстройства и децата в институциите, някои етнически и религиозни малцинства, жените, някои категории лишени от свобода и хората, живеещи в бедност.

Сред основните проблеми с правата на човека за 2009 г., отбелязани от БХК, са:

Продължаващата липса на реформа и преструктуриране на детските домове. Българската прокуратура, сезирана от БХК да направи проверки във всички домове за деца с уврежания, не успя да открие никакви доказателства за извършени престъпления срещу деца, независимо от многобройните данни за смърт, физическо и сексуално насилие на деца в домове. През септември БХК заведе иск за дискриминация срещу прокуратурата по този повод.

Mалтретирането от полицейски служители по време на задържане или в полицейските управления продължава, като тези практики и през 2009 г. остават, с малки изключения, безнаказани. И през 2009 г. не бяха направени изменения в Наказателния кодекс, които да въвеждат състав за изтезание в съответствие с препоръките на Комитета срещу изтезанията на ООН от 2004 г.;

– Липсата на промени в Член 74 от Закона за Министерството на вътрешните работи, който позволява употреба на огнестрелно оръжие с потенциален смъртоносен изход при задържане на лице, извършващо или извършило дори дребно престъпление;

– Влошаването на законовите гаранции за защита срещу незаконно използване на специални разузнавателни средства;

Потъпкването на правата на хората в институциите за възрастни с психични разстройства и умствена изостаналост: нехуманно отношение, злоупотреба с медикаменти, централизиран ред на настаняване, oтсъстващ контрол над социалните услуги, произвол при поставянето под запрещение;

– Лошите условия; употребата на физическа сила в затворите; пренаселеността, нечовешките и унизителни условия в следствените арести;

Липсата на съдебен контрол при настанявания в социални домове за възрастни, в домове за временно настаняване на малолетни и непълнолетни, в кризисни центрове за деца-жертви на трафик;

Произволното ограничаване на правото на мирно събрание и рестриктивните промени в законодателството, което го регулира. Ограничаване правото на сдружаване на няколко непопулярни групи в драстично противоречие с международните стандарти;

Спирането на медии с подчертано обществена насоченост като RE:TV и RFI; продължаващата неяснота при собствеността на големи медии;

– Безпрецедентните нападения срещу мюсюлманските молитвени домове; отказът на правителството да се споразумее с алтернативния синод на БПЦ;

– Отказът на Комисията за защита от дискриминация да признае, че словото на омраза представлява и подбуждане към дискриминация, освен тормоз;

– Фактът, че някои етнически малцинства и независимите кандидати бяха дискриминирани в изборния процес миналата година; както и че обществени медии бяха използвани за проправителствена пропаганда около изборите;

Неподлагането на обсъждане на проектa за Закон за равнопоставеност на жените и мъжете. Без закон изпълнението на Стратегията за равнопоставеност на жените и мъжете /2009-2015/ и на съответния Национален план за 2009 г. бe лишено от механизъм за имплементация и мониторинг;

Лошото сътрудничество на България с международните органи за защита на правата на човека. Сериозен проблем и през 2009 г. бе неизпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека.

Целият доклад е качен на специалната страница http://humanrightsbulgaria.wordpress.com/

Годишните доклади на БХК, публикувани от 1993 г. насам, са групирани в няколко основни раздела, сред които свободни и честни избори; право на живот; свръхупотреба на сила от правоприлагащите органи; независимост на съдебната власт и справедлив процес; свобода на изразяване; условия в местата за лишаване от свобода; дискриминация; правата на децата в институциите; права на жените.

Българският хелзинкски комитет е независима, неправителствена организация за защита правата на човека. Основан през 1992 г., БХК осъществява мониторинг на правозащитната ситуация в България в няколко приоритетни области: права на личността, на жените и хората с увреждания, на етническите и религиозните малцинства, права на детето, защита от изтезания и малтретиране, права на бежанците и мигрантите, свобода на словото и достъпа до информация, положението на хората в затворени институции, проблеми на системата за наказателно правосъдие.
За повече информация:

Яна Бюрер Тавание, мениджър “Кампании и комуникации“, БХК, 02 943 48 76

източник: Български хелзинкски комитет