Виолина Харалампиева

Home > Човек на годината 2010 > Виолина Харалампиева

Мотиви

МОТОТО „АЗ МОГА! И ТИ СЪЩО!” ПОКАЗВА, ЧЕ ВСЯКА ДОБРИНА Е КРАТКА ОТСЕЧКА ПО ПЪТЯ НА ЧОВЕКА КЪМ ЧОВЕКА

Децата и жителите на с. Тешово получиха топли дрехи за зимата от акция „Добрина”. Тази история започва от писмо, изпратено до Виолина от нейна приятелка, която живее в селото заедно с малката си дъщеря. Виолина публикува информацията от писмото в профила си във Фейсбук и това води до лавинообразен ефект от помощи. Вярата, че добротата няма край, е движеща сила за участниците в инициативата, които продължават пътя на малките и добри неща.

Виолина спонтанно предлага мото на кампанията „Аз мога! И ти също!” и така обединява желанието на момичета и момчета от цяла България, които изразяват готовност да помогнат. Водени от хуманността, за по-малко от седмица те събират над 300 кг дрехи, обувки и играчки, които изпращат в Тешово. В селото живеят 170 души, 8 от тях деца, на прага на бедността. Участниците в акцията показват, че добрините зависят от самите хора и желанието им да изберат благородството като кауза. Така, както прави и писателка от Германия, която дарява пари за закупуване на приказки и ученически пособия. „На децата в Тешово с много любов!” Така надписват всяка от книжките участниците в инициативата. „Ръководство на Д-р Спок” е изданието, което избират за подарък на родителите на единственото бебе в селото. Затова, както обичат да казват те: „Предай нататък!”

Акцията е широко отразена в публичното пространство.

След многобройните статии хора и медии се свързват с Виолина и изявяват готовност да се включат в бъдещи проекти.

Номинирана от Стойко Георгиев

Историята на ЕДИН ПОДАРЕН ДЕН

„Здравей, можеш ли?“, „Да, мога!” Така започва историята на един ден, подарен от Виолина. Няма да ви го преразказвам, а ще цитирам избрани моменти от тази истинска история, така, както Виолина е почувствала и пресъздала преживяното от нея. „[…] Запознахме се преди седмица, но все едно я познавах отдавна. За пръв  [път] ми се обади в една студена януарска вечер. Знаех, че не говоря просто с Рени, а с една невероятна жена, която въпреки ударите на живота намира сили да живее така, както съдбата е решила – неподвижна. Исках да видя радостта в очите на човек, който никога преди това не бях срещала. Тогава разбрах, че д-р Джо Голдблат, автор на книгата „Специални събития”, ще идва в България по повод на един майсторски клас. Реших да напиша писмо до малката бутикова пи-ар агенция, която организира това събитие. Изпратих го по имейла[…] Така се запознах с нея, Десислава от ГОЛЯМАТА пи-ар агенция „Рой Комюникейшънс”. ТЯ откликна на моето желание и предстоеше заедно да подарим един прекрасен ден. Една топла лятна сутрин през юли тя (Рени) ми се обади. Каза ми, че преди това е плакала много, от щастие, така, както никога преди това. Рени не се дипломира заедно с всички нас, защото такива са обстоятелствата.Знаете ли, какво е чувството, което пораждат подарените дни? Пожелавам ви да го изпитвате все по-често, защото, докато вие подарявате дни, животът ви се отблагодарява с години […]” Питам се тогава, защо всички не го правим, както моята сестра, Виолина, която тази година продължи по пътя на Акция „Добрина”, за да стигне до с. Тешово. Гордея се с нея!

Публикувана история в:

http://az-jenata.bg/article/10263/Edin-podaren-den/

http://blog.roibg.com/?p=1020

Номинирана от Катя Илиева

Copyright Human of the Year ~ Created by MazeLabs ~ Illustrations by Dessy Baeva