Реч на Маргарита Илиева, председателка на журито и заместник-председателка на Български хелзинкски комитет, на тържествената церемония по награждаването на 10 декември 2010 г.

10.12.2010 от в рубрика Наградата 2010 with 0 and 0
Home > Новини за Наградите "Човек на годината" > Наградата 2010 > Реч на Маргарита Илиева, председателка на журито и заместник-председателка на Български хелзинкски комитет, на тържествената церемония по награждаването на 10 декември 2010 г.

Встъпително слово

Уважаеми висши магистрати, представители на правителството, Your Excellency, дами и господа журналисти, приятели!

Много се радвам да ви приветствам всички на днешния празник – международния празник на правата на човека.

Да кажа, първо – тази награда не е за юрист на годината, не е за политик на годината, и не е за мъж на годината – въобще, супермен да мине вляво. Това е най-голямата награда – за Човек на годината.

Това е награда, която създава звезди – като в стихотворението на Вапцаров, Песен за човека. Тук сме, за да кажем: „Браво, Човек!”

И звездите сте вие. Вие и още 47 хиляди души в обществото, които се приобщиха към кампанията „Човек на годината” онлайн. Миналата година бяха 15 хиляди, тази са близо 50 хиляди.

Всички тези хора искат да чуят песента на човека и да видят как „затворът трепери позорно и мракът удря на бег”.

Това са правата на човека – правят от хората звезди. Заради тях днес България е звездна посред бял ден.

Така – започваме със звездопада.

Преди това да кажа, че от всичките много и хубави номинации ние, журито, се, както винаги, фокусирахме върху тези, които са стриктно правозащитни – не общо хуманни или благотворителни. Стриктно правозащитни – това са тези, които изхождат от достойнството на човека като абсолют и от представата за нещата, като дължащи му се.

***

Почетно споменаване на съдебни прецеденти

Журито желае да отбележи с почетно споменаване съдебните решения по три стратегически правозащитни дела – на номинираните Ангелина Бонева, Георги Елчинов и Снежана Денкова. Тези съдебни решения са примери за кураж и сила; те са пробиви; тласкат правото напред.

По делото на Снежана съдът, включително Върховния касационен съд, осъжда Министерския съвет за бездействието му да приеме норми за закрила на особено уязвимите хора, страдащи от наркотична зависимост. Синът на Снежана умира вследствие това бездействие. Съдът осъжда правителството да плати обезщетение за това.

По делото на Георги Административният съд на София-град не приема задължителните указания, които му дава Върховният административен съд по делото, защото намира, че те противоречат на правото на Съюза. Отправя запитване до Съда на Европейския съюз да тълкува съюзното право, така че да реши делото съобразно него. В резултат на този независим и достоен почин на българския съд се развива съюзното право, защото Съда в Люксембург постановява решение-прецедент в защитата на правото на достъп до лечение. Всички граждани на съюза ще се ползват сега от това развитие на правото. Ето колко е полезно да не се слуша горната инстанция!

По делото на Ангелина съдия Еленков от Върховния административен съд и съставът му осъждат министъра на здравеопазването да спре да бездейства и да осигури всички количества лечебен йод, необходими за всички хора, страдащи от рак.

Пак казвам, това са съдебни решения, които будят възхита, защото развиват правото.

***

Заключително слово при връчване на голямата награда „Човек на годината”

Председателката на журито адв. Маргарита Илиева връчва голямата награда "Човек на годината" 2010 на адв. Даниела Доковска

Let’s go straight to Number 1!

Сега ще видите Човека на годината.

Никой юрист не е обект на такова възхищение и респект, на каквито е тя. Аз лично, ако в нашата епоха беше прието да се коленичи, щях да го направя – с гордост.

Даниела Доковска – жената, начело на българската адвокатура!

Госпожа Доковска винаги се е борила законът да е нравствен, правосъдието да е почтено, държавата да е порядъчна и процесът да е честен. Хората да получат справедливостта, която им принадлежи по право – независимо колко обществото или властта желаят да ги смажат. Тя защитава най-трудни за харесване хора, защото интегритетът на всички ни зависи от техния достъп до справедливост. Това е да си правозащитничка.

Тази година тя, овладяно, решително и с разум, последователно се противопоставяше на опитите на властта да създаде законодателство, което накърнява почтеността на правосъдието и реже правото на човека на защита в процеса. В Народното събрание, в Конституционния съд и на други форуми на държавността тя даваше на властта да разбере, че няма карт бланш и че губи лице с всяко поредно своеволие.

Тази година тя защити и най-уязвимите граждани на обществото ни, децата с увреждания в институциите, като помогна на Български хелзинкски комитет и твърдо се застъпи пред прокуратурата да бъдат разследвани всички, без изключение, данни за евентуални престъпления срещу тях – и за мъртвите деца, и за живите. И прокуратурата обеща това. То сега се случва.

И освен всичко това, госпожа Доковска е изключително, осъзнато, довършено човечна. С личен интегритет и сила, каквито рядко се срещат.

Въобще, другари, даваме наградата на изключителен, точно – Човек.

Госпожа Доковска олицетворява благородната професия на адвокатите – те не дават на държавата да забравя, че е обещала никому да не отказва, да не забавя и да не продава справедливост.

Даниела е лицето на тази стража. И е неустрашима.

Така че – за да завършим със стихотворението, с което започнахме – човешката съдба не е безока.

Copyright Human of the Year ~ Created by MazeLabs ~ Illustrations by Dessy Baeva